Съева дука

Данни за пещера Съева дупка

История на откриването
Наречена е на братята Съе и Сею, които са се укривали там от турците по време на робството. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датиращи от времето на римската империя и император Антоний. Първите данни за пещерата идват от Г.Златарски (1883г) и Шкорпил (1895г). Първи сериозни проучвания и картировка са извършени на 20-21/08/1932г от Н.Атанасов и Д.Папазов и 10-13/07/1935г от Ат.Стефанов и Н.Атанасов. Отново проучвана от БПД през 1946г и от Научно-изследователската пещерна бригада "Т. Павлов" през 1949г. Детайлни геоморфоложки изследвания проведени през 1968г от Вл.Попов от Географския и-т на БАН. Благоустроена за туристически посещения през 1967г, затворена 1990г, разграбена и отново осветена 2004г.


Описание на пещерата
Едногалерийна, низходящо-възходяща пещера, образувана по две основни системи пукнатини с посоки И/3 и ЮИ/СЗ. 5 зали, от които най-обемна е т.н зала на Срутището (53х26х17м). Карстово-денудационно форми предимно еврозионни кубета.Карстово-акумулативни форми-всички генетични видове синтрови образувания, наслаги от terrа rossa, корозионно и текктонско - гравитационни блокажи. От входа се слиза надолу до желязна врата вдясно. Тук пещерата мени рязко своя ход на запад - широка и сравнително висока. Първата зала е Купена. Насред залата се издига огромен сталактон, напомнящ купа сено, откъдето идва и името. Втората зала - Срутището, се е образувала по време на земетресение. Тя е обсипана със скални блокове, някои от които с височина 3.2 м. В пещерата има още три прекрасни зали – Хармана, Белия замък и Космоса. Още към 30-те метра никнат от пода сталагмити и колонки, доста опушени и остарели, а някои - мощни. Големи блокове, паднали от свода, покриват пода. Върху тях на места има образувания, получили материал от широките пукнатини. Една такава характерна пукнатина има на около 60 m от входа. Пред нея вдясно между блоковете личи отвор на „пропаст", образувана от същите натрупани блокове. Тук пещерата се разширява значително, отрупана с образувания, за които е трудно да се намерят имена. Някои от тях, получили пръски от капките, са обрасли с безброй брадавички (коралити). Лявата част на залата, скрита от погледи и варварски ръце, е сравнително запазена. Към 90-ия метър изведнъж пещерата се стеснява дотолкова, че може да се помисли за нейния край. Огромни блокове, полегнали встрани- някогашни гиздави колони, подсказват, че тук не така отдавна нещо се е разшавало в дълбините на земята и е предизвикало разсядане. То е станало на мястото на кръстосване на двете основни пукнатини. Веднага щом се излезе от теснината, пещерата има посока на юг и започва отначало с наклонен, а после с равен под. Това е Хармана. Ако дотук красотата.все пак е нещо обикновено, то насреща тя е невъобразима. Хаос от гигантски колони, завеси, мечове, повлекла, синтровани прагчета - човек се обърква от такава щедрост и пищност, тържественост и многообразие. Зала Хармана притежава забележителна акустика. Тук са пели много известни хорове – хорът на миньорите от Донбас, детският хор на Българското национално радио и др.

Бездънния пчелин

Данни за пещера Бездънния пчелин

История на откриването
Съобщена от К. и Х.Шкорпил през 1895г. Първият опит за проникване в пропастта е направено от чеха Новак през 1924г. За спускането си той е използвал стълба и прави карта на преодолените от него 88м на този огромен отвес. Вторият опит на 05/04/1931г е успешен и в нея се спускат зологът Н.Радев и П.Енглиш, които правят цялостно изследване и определят дълбочината й на 146 метра. През 1948г група пещерняци под ръководството на известния природоизследовател Алекси Петров проникват отново в пропастта и определят нейната дълбочина - -127м. След това през 1949г по време на бригадата "Тодор Павлов" в нея са прониквали известни наши алпинисти (Е. Петков и др.). До 1957г тя се смяташе за най-дълбоката пропаст в България. През 1967г Комисията по пещерно дело към Градския съвет на БТС организира експедиция за картиране и определяне на точната дълбочина с участието на В.Недков, А.Близнаков, Тр.Даалиев, Н.Генов, Л.Попов и инж. Р.Радушев, представители на пещерните клубове на "Еделвайс", Планинец" и "Витоша".


Описание на пещерата
Тя е забележителна с огромния си вход с размери 50х30 метра. Общата дълбочина на пропастта е 105м. Дълбочината на отвесната част е 90 метра, надолу следва силно наклонен сипей от падналите от стените й каменни късове, висок петнадесет метра. Завършва със запушен понор. Няма образувания.

Ластовица

Данни за пещера Ластовица

История на откриването
Пещерата е известна на местното население от незапомнени времена. Изследвана и картирана през 1967г от Н.Генов, В.Недков, П.Василева, А.Пенчева и други от “Планинец” - София Наречена е Лястовица по едноименната местност. Произходът на името е неизвестен. Някои го свързват с феодалния владетел на име Ластовица, други с гнездящите лястовици. През 2005г "Екстрем"-ци откриха отвес в пещерата на сравнително видно и посещаемо място, като проучването продължава.

Описание на пещерата
Входът на пещерата е 3-метрова диаклаза. Оттам галерията се развива в две срещуположни посоки. Още в началото по тавана виждаме първите образувания-анемолити. Те, както и двата близки сталактона, са изветрели и по тях има следи от мразово изветряне. Галерията след първите 20м представа да бъде наклонена и минава покрай големи сталагмити и множество нападали блоковe. На 80-ия метър хлътване на пода открива синтри, в дясно от които стеснение води до купчина бисери. Между тях се различават порцеланови и захаровидни, някои от които с големи размери (колкото орех). На места от тавана капе вода. Към 130-ия метър по тавана са образувани завески. В ляво и дясно след 7 метрово изкачване може да се стигне до малки залички с кристално бели образувания и синтрови прегради с височина 30-40cм. Тук се срещат и купища прилепно гуано. По тавана на пещерата тук през 1967г имаше колония от над 500 екземпляра прилепи. Продължаваме до 175 метър. По тавана и стените непрекъснато има образувания с цвят от кафяв до млечно бял. Стига се до силно стеснение. От тук нататък галерията носи името “Царството на сънищата”. Бързото капане на вода от тавана е образувало красиви образувания - тополки. По пода сталагмитите са наклонени и могат да се изваждат заедно с егутачните си калцинирани подложки. На това място се срещат почти всички видове образувания - свещници, луковици, дендрити, аномални сталактити и др. В “Царството на сънищата” на две-три места се срещат образувания във форма на чушки, които висят на дръжките си. На 320 метър картината се сменя, като на мястото на горепосочените образувания идват хеликтитите. Силно затлачен глинест сифон спира проникването до тук.

Драганчовица

Данни за пещера Драганчовица

История на откриването
През 1924г В.Миков прави археологически разкопки. Находки от халколит. Тази пропаст е свързана с легендата за една мома, която змей вкаменил и досега каменната й фигура стои на дъното.

Описание на пещерата
Драганчовица е внушителен кратер с дълбочина повече от 35м, обраснал с особена растителност като джунгла. Всъщност кой знае кога на това място е имало огромна подземна зала, чийто таван после пропаднал и се образувала днешната пропаст, дълбока общо 68м. Нагоре от отвесната й част може да се влезе в голям скален мост.

Ясенски облек ІІ

Данни за пещера Ясенски облек ІІ

История на откриването
Името произхожда от едноименния валог. Пропастта е проучена в периода 1993-1995г от Ст.Петков, Цв. Остромски, М. Златкова и др. от клуб "МОЕРПА" София. Пропастта е картирана от Ст.Петков, описание от Ц.Остромски.

Описание на пещерата
Входа на пропастта е разкопан, а редица места в пещерата са разширявани, за да може да се продължи. Въпреки това пропастта си остава изключително тясна и за по-едри хора е много трудно или невъзможно да стигнат до дъното й. Има 8 сравнително малки и доста тесни отвеса (до 17м). Друг проблем е слабата вентилация. Влизането на големи групи с карбидно осветление може да доведе до изчерпване на кислорода.

Рушовата пещера | Градешнишката пещера

Данни за пещера Рушовата пещера

История на откриването
Известна на местното население отдавна. Съобщена през 1948г на Петър Трантеев и картирана от него през следващите години. На 07/12/1959г Таню Мичев прави опит да премине сифона, но за съжаление след три метра завършва със стеснение. Легенда: Преди много векове разбойници нападнали този край, ограбили и избили мирни жители. Тогава местен болярин, уплашен от зверствата, скрил в една от дупките на пещерата богатството си - 10 конски товара злато. Оттогава минали стотици години, но мълвата за скритото имане се предавала от стари на млади. Мнозина се опитвали да намерят скритото в пещерата богатство. Тези, които дръзнели да влязат в нея, никога вече не се връщали - двама смелчаии от селото влезли в тъмната пещера, за да намерят скритото в нея злато. Цялото село излязло да ги изпроводи. Два дни напразно ги чакали пред входа на пещерата. Едва на третия ден ги открили на другата страна на рида, обезумели от страх, онемели от ужас и целите в кърви. До края на живота си смелчаците не могли да продумат, затова никой никога не узнал къде е скрито златото и какви тайни крие дупката. Затворена за каптаж.

Описание на пещерата
От входа на пещерата ни лъхва хладен и влажен въздух. Слиза се по полуосветения под, покрит с овлажнени ръбати варовити блокове. Вляво, близо до входа, в широка пукнатина, застлана в основата с камъни, ясно се чува клокоченето на подземна река - 30-40 l/sec, чийто води идват от крайния сифон. Първото препятствие по пътя е малка площадка, висока около 2м. Пред нас последователно се разкрива широкият криволичещ тунел на пещерата, чийто таван на места е покрит с дребни сталактити. На места реката, като че ли неподвижна, дълбока от 1-2м, широка колкото цялата пещера, е застрашително тъмна. На други места след красив завой тя се движи игриво с шум по чакълесто дъно или по каменисто легло с малки прагове. Пътят по пещерния тунел води срещу течението на реката навътре в недрата на планината. Той е сравнително равен, но труден. Няколко пъти газим реката, като подбираме плитки места. Налага се да преодолеем труднодостъпни скални тераси, ограничени от отвесни влажни стени или стръмни хлъзгави глинести склонове. На 310-ия метър от нашия път се изпречва сталагмит, подобен на голяма купа сено. Над сталагмита се спускат три по-големи и няколко малки сталактита. Вляво от него се очертава красива синтрова каскада, която при светлината се отразява в огледалната повърхност на реката. Около сталагмита реката е дълбока и непроходима. Във водата бавно плуват малки рибки - черни мренки, които не се плашат от светлината. (???) Трудно се изкачвате на циментираната от синтър скална тераса на десния бряг на реката и се провирате, лазейки през дълга 2м и висока около 80см пролука, зад която се разкрива сравнително широка площадка с чудновати синтрови образувания. По ниския й таван висят десетки снежнобели сталактити. Срещу сталактитите се издигат малки или по-големи сталактити. Тук-там се очертават различни по големина стройни сребристи колони. Когато любознателният посетител на пещерата погледне внимателно към тавана, той не може да не забележи, че капките са наредени по пукнатини, по които също в редове са разположени сталактити. В някои от ъглите на площадката са запазени тънки, крехки, полупрозрачни тръбички - макароновидни сталактити, дълги до 20-30см и дебели 5-6мм. Тези сталактити са много крехки и при докосване с ръка веднага се строшават. Погледнати отдалеч, тези сталактити наподобяват вкаменен дъжд. Падащите капки са образували по глинестия под на площадката конусовидни егутачни ямички. В един от ъглите на терасата, където падащите капки са много на брой, по пода каскадно са наредени вдлъбнати карстови форми, подобни на тасчета и ванички. Едни от тях са сухи, а други запълнени с вода, капеща от тавана. Тези дънни пещерни образувания са разделени едно от друго с тънки или неколкократно дъгообразно извити синтрови стенички. Те са изпъкнали във външната и вдлъбнати във вътрешната страна. Горната част на стеничките е съвсем гладка, хоризонтална и се образува от водата, преливаща през стеничките. Водата в тасчетата и ваничките е толкова бистра, че при светлината на лампата но плитките им дъна се виждат миниатюрни своеобразни скални розички, наслоени синтрови кори, кристални друзи, наподобяващи храсти, гъби, актинии. Ако се обърнете към реката, не може да не забележите сталагмита, стърчащ над спокойните й води. Горният край на този сталагмит прилича на тръвен пчелен кошер, опасан в основата от фантастично заострени ресни и драперии, наподобяващи слонски уши. Продължаваме по-нататък. Левият бряг става непроходим, а реката - дълбока. Прехвърляме се на десния скалист бряг. Това място е едно от най-трудните за преминаване в тунела на Градешнишката пещера. Тук пътят върви по наклонена скална тераса, стеснена до 50см, под която реката е дълбока около 2м. Навлизаме в сух коридор с посока изток-запад. По дъното му има малки синтрови вани. Следва десен завой, който води до малкото синтрово езеро. Заобикаляме езерото и се изкачваме на малка тераса, по която са наредени сухи синтрови вани с гладки дъна. Те наподобяват отворени мидени черупки, над които като мечове са надвиснали няколко големи сталактита. Зад ваните пещерният тунел с готически свод се разширява и в него има много сталактити и драперии. Стените на свода представляват красиви синтрови каскади, под които се спускат сребристи висулки и малки драперии. Тук до нас достига силен подземен шум от падаща вода. Подсилен от пещерния ек, той се увеличава и наподобява шума на голям водопад. Едва изминали 50м, пред нас се открива пукнатина с посока изток-запад. В нея се губи водата на отново появила се подземна река. Тя образува водопад, висок само 1,5м. В Градешнишката пещера съществува типична слухова измама, благодарение на която шумът на нищожния речен пад се възприема като шум на голям водопад. Движим се по десния бряг на ре¬ката. Таванът над нея се снижава и ни заставя да се наведем, за да не засегнем спускащите се от тавана приказно красиви сталактити, които се надвесват и над самата река. Този участък на пещерния тунел е забележителен още и със своеобразните сферични сталактити, закътани в един тих ъгъл. В основата си те са закръглени, издути и имат диаметър 5-15см. Тук човек с богато въображение може да види още полилеи с причудливи форми. Отново прекосяваме реката, като стъпваме по незалети от водата големи скални късове. Реката остава вляво от нас. Скоро пенливите и шумящи води се скриват в хоризонтално разположена пукнатина. До¬стигаме разклонението на пещерата. Десният й клон води до горния етаж. Не е трудно да се покатерим до терасата на втория етаж на пещерата. Внимателно пълзим по стръмен конусоподобен под, над който се очертава куполът на зала. В десния край на залата зее шахта, а в дъното й се чува шума на подземната река. От наклонените стени на залата висят няколко малки скални завеси и драперии. На едно място драперията е образувана от вода, проникнала по дълги пукнатини, а на друго - от вода, събрана при оттичането й по наклонената стена. Долният край на по-голямата драперия завършва с пирамидални ресни, подобни на кътни зъби, а в най-ниската й част е образуван сталактит, счупен от посетител на пещерата. По-ниската част на драперията е оцветена ивичесто в светлокафяво и бяло, а това говори, че при образуването й в нея са се отлагали периодично железни и други съединения. Таванът на залата е украсен със стотици бели и розови сталактити, разположени в няколко редици. Погледнати отдалеч, те наподобяват окаменен дъжд. На пода лежат десетки обикновени сталактити. Между сталактитите, повечето от които са обикновени, съществуват и такива с удивително неправилна форма. Прави като свещи в горния си край, те по-ниско рязко се наклоняват под ъгъл, като образуват хоризонтални или наклонени към тавана кристални издатъци. Някои от израстъците почти се насочват към тавана, от който сталактитите висят. Образуването на сталактитните израстъци вероятно е свързано с капилярните явления, които определят посоката на движещата се в сталактита вода, като елиминират земното привличане. По-нататък се спускаме по стръмен, осеян с малки синтрови блокове и глина хлъзгав под, в ляво от който зее черна пропаст. Ехото на хвърления в нея камък е краткотраен. Това показва, че пропастта не е много дълбока. Вероятно тя води към долния етаж на пещерата. Започва ново изкачване, след което подът на пещерата е почти хоризонтален. Пещерата се стеснява и ни принуждава да лазим няколко метра. След това тя отново се разширява. Таванът е висок 5-6м. В тази част на пещерата се наблюдават и разклонени сталагмити, един от които прилича на майка с дете в ръка. В тази част на коридора не липсват и сталагмити, наподобяващи ели. Тези сталагмити маркират промените на нивото на водите, които някога са запълвали сега сухия пещерен тунел. Пещерният тунел става още по-широк. Ето ни пред най-красивата част на пещерата - терасовидна зала, украсена с кестеняво обагрени тънки колони, синтрови вани и кристално бели окаменени водопади. Горната тераса на залата е осеяна с колони и сталактити и сталагмити, така съчетани, че наподобяват чуден декор на сцена на подземен театър, подходящ за фантастични детски приказки. В десния край на залата са наредени една над друга няколко прекрасни вани, и то така огладени, като че ли са изваяни от полиран бял мрамор. В най-ниската от тях, запълнена с кристално чиста вода, се отразява нейната криволичеща ограда. По дъното й спокойно лежат няколко пещерни бисера, които чакат нови падащи водни струи, за да почнат отново своя вихрен танц. Бисерите имат кълбовидна, лещовидна или яйцевидна форма. Към синтровите вани се насочват струйни сталактити, приличащи на окаменен водопад. Надясно от водопада друга група струйни сталактити образуват висящите клони на плачеща върба, до която пък блестят свежите калцитни кристали на синтрова каскада. Тук е достъпният край на горния край на пещерата.

начало